Пробуждане на Озареното Сърце

Историята на Селото Таос

Историята започва много преди да срещна Джими, когато имах виждане , което беше толкова реално, колкото и този свят. В това виждане, дванадесет възрастни аборигени се появиха пред мен, един след друг. Те отпечатаха своите лица и черти върху съзнанието ми, така че никога да не ги забравя.

Дванадесет години по-късно срещнах един от тези възрастни лице в лице.

Случи се, когато бях заедно в група с още тридесет други хора във Фондацията Лама, възстановителен център, в Ню Мексико. Това беше първият ни ден в този център, и ние всички си бяхме непознати. Докато чакахме някой да се появи да ни покаже стаите ни, много стар Индианец с една тръстика се появи от ръба на една планина.

Ние гледахме стария човек за петнадесет минути, докато той бавно се придвижи, стъпка по стъпка, за да застане пред нас. Той повдигна глава, за да ни погледне в очите. Веднага разпознах този мъж като първият от групата възрастни мъже, които ми се бяха появили като видение преди дванадесет години. И всички други тридесет човека също го разпознаха. Ние всички паднахме на колене в един и същи момент.

Това беше Дядото Давид от Племето Хопи. Той беше командващият Хопи Пророчеството, и велик мъж ( той живее сега в следващия свят, и други са взели сега неговата позиция). Ние можехме да видим в очите му, че той беше уморен и депресиран. Изглеждаше, че в Хопи Пророчеството беше казано, че Дядо Давид ще срещне истинското Бяло Братство. Но това още не му се беше случило, и вече беше късно в живота му.

Но той погледна в очите ни, можехме да видим, че ни беше разпознал, точно както и ние него. Лицето му бавно се промени, и широка, сияеща усмивка се появи. С развълнуван глас, той обяви, че това е рождения му ден.

През следващите тридесет дни ние свирихме на барабани, танцувахме и пяхме церемонията на радостта. И Дядо Давид се срещна с всеки един от нас по отделно и ни разказа нашата част от разгръщаща се човешка драма на нашите времена.

Шест седмици по-късно, аз бях все още в Лама – и бях решил да остана да живея там – когато друг стар Индианец влезе в стаята, където работех и отново веднага го разпознах. Той беше вторият възрастен мъж, който ми се появи отдавна в моето видение. Неговото име беше Телус Добро Утро, и той беше красив дух. Той беше главният на Племето Пейоте от Селото Таос, и беше на повече от деветдесет години. Той ме погледна и ме попита дали си го спомням. Казах му, че да. Той погледна в земята и ми предаде съобщението, което беше дошъл да донесе. Той ми каза, че ще уча с неговия син Джими Рейна.

Скоро след това бях в Албюкерк, Ню Мексико, просто като турист. Разглеждах витрините, търсейки стари Западни обекти, и влязох в един Индиански магазин, който продаваше ръчно-изработени предмети. Докато разглеждах наоколо в магазина, забелязах един Индианец да се разхожда също в задната стаичка, и погледнах да кажа здравей. Той ме покани да вляза там, където той изработваше продуктите на своята търговия, и когато вече бях вътре той дръпна една завеса пред вратата. Ние си поговорихме известно време, и тогава осъзнах, че той ми е познат от някъде. И двамата го почувствахме, но не можехме да се сетим къде сме се срещали.

Тогава той се обърна към ъгъла на стаята, където имаше огромен Орел, висящ на една нишка като че ли в полет. Висящ на нишка от лявия му крак беше голям кварцов кристал. Сякаш Орелът и Кристалът бяха в замръзнал полет.

Индианецът ме погледна и каза, „Ела и погледни този кристал.” И така направих. Той се протегна и завъртя кристала. Отново, той ми каза да го погледна. И като се взрях във въртящия се кристал, той изведнъж, за един миг, спря с върха си директно насочен към сърцето ми. Ослепителна светкавица светлина, като огромен лъч, се изстреля от върха му и влезе в тялото ми.

Старият Индианец бавно се обърна и ме погледна в очите. Той постави ръката си на рамото ми, и каза, „Здравей, Братко.”

В Селото Тао, най-накрая открих Джими Рейна, и станахме много добри приятели. Той ме наричаше „Горещ Огън” – никога не разбрах защо – и това име така ми остана. Той отнесе името ми в племето, и после се върна да ми каже, че те са ме разпознали от предишен живот. В края на 1800те години, бях Медицинска Сестра в това племе. Спомням си всичко от този минал живот, почти всяка минута. Едно нещо, което си спомням е, че бях направил обещание да служа на това племе в мой бъдещ живот. Знаех, че има много неща, които да направя за това племе.

И така, през този живот, аз останах в Селото Таос за 14 години и помагах по всеки възможен начин. Погребвах мъртвите, защото те не можеха да го правят заради вярата си. Ходех на церемониите им, и пеех с тях. Обичах ги, и те ме научиха на толкова много за живота и за Майката Земя.

Джими ме научи на Медицинското Колело и как да правя дъжд. Той ми показа как растенията могат да запомнят песни, и как растат с ритъм и музика, без да се нуждаят от вода. Това беше племето, научих, което отвори вратите за ангелите, които дойдоха в живота ми и ме ръководеха, много преди да пристигна в Селото.

Един ден аз бях в Селото, и току-що бях паркирал пикапа си отстрани на шосето. Погледнах четвърт миля напред и успях да видя едър Индианце да се прибира към вкъщи от едната страна на пътя. Като се приближи успях да видя, че това беше Джими. Освен на този ден, Джими излъчваше светлина, аура, която беше по-ярка от която и да е било друга, която бях виждал.

Скочих от камиона си и тръгнах да го срещна. Казах на Джими, „Какво се е случило с теб? Никога не съм те виждал с толкова много светлина.” Беше наистина невероятно. Джими ме прегърна силно, и после се облегна на коня си, и започна да ми разказва историята за това, което току що му се беше случило.

Ако разбереш тази история, вярвам, че животът може да започне отначало за теб.

Джими каза, че баща му, Телус Добро Утро, го повикал в Кива преди седмица. Кива е подземно, свещено място за молитва и медитация. Това е място, където можеш да бъдеш с Майката. В Кива Телус казал на Джими, че ще му каже да направи най-важното нещо, което някога е правил в живота си.

Тогава бащата казал на сина си, че има да предаде съобщение – послание, което му е било изпратено преди три поколения от неговия прадядо, предавано от баща на син за четири поколение, докато стигне до Джими.

В тъмното място на Кива, Телус казал на Джими да отиде до свещеното езеро на Селото, наречено ‘Синьото Езеро”. Трябвало да вземе един приятел. На самото езеро той трябвал да извърши една мисия. Телус казал на Джими, че не трябва да се прибира вкъщи докато мисията не е изпълнена.

Очевидно, Джими искал да знае каквто точно се очаква да направи.

Отговорът бил достатъчно прост.: Той щял да намери пещера – скрита пещера – в която го очаквало нещо. Нещо, което било оставено за него от неговия прадядо.

Джими обичал баща си и направил каквото баща му му заръчал. Така тй отишъл на езерото с един от най-добрите си приятели, Филип. Двамата събрали храна за изпът и всичко, от което имали нужда за едно по-продължително пътуване. Качили се на конете си и тръгнали към планините, за пътуване от двадесет и седем мили, до най-сакралното място на Селото Таос.

Когато пристигнали, Джими каза, те започнали да оглеждат целия район за някаква възможна пещера. За три дни, те бавно обиколили всеки квадратен метърземя около езерото. Не намерили нищо. Тогава започнали отново да търсят, макар да знаели, че е безнадеждно.

Накрая, Филип се предал и казал, че трябва да си тръгне. Помолил Джими да го последва, но Джими не можел да не се подчини на баща си. Той останал да продължи с търсенето.

Когато Филип си заминал, Джими се спуснал по склона на езерото, където направил малко медицинско колело и се молил за своя прадядо. Казал му, че не знае какво да прави и го помолил за помощ.

В този момент прадядо му се появил и просто казал на Джими да отиде да се качи на коня си и да освободи юздите. Без колебания, Джими се качил на коня си и го освободил, напълно вярвайки на думите на своя прадядо.

Конят се обърнал и бавно започнал да върви около ръба на водата, после започнал да се движи около ръба на езерото, докато стигнали от другата страна. Там, конят се обърнал от езерото и тръгнал между две малки планини, в пространство по-тясно от двадесет фута. Това бил много тесен канион, без изход.

Канионът имам стръмни склонове и ставал все по-висок, като продължавали. Тогава, изведнъж, конят спрял и не помръднал.

Джими по-късно ми каза, че в този момент, той разбрал много неща на много дълбоко ниво. Взимайки лопатата, която бил донесъл със себе си, Джими слязъл от коня и започнал да върви по наклонения на 45 градуса склон на планината, която се издигала в ляво от него. След известно време той намерил място, и с особена убеденост, започнал да копае през камъни и пръст.

Мястото, на което работил, каза Джими, изглеждало като всяко друго място в тази част на планината. Било абсолютно незабележимо.

Той копал на три фута дълбочина, и малка дупчица се появила. Като продължил да копае, дупката се уголемила. Скоро, имало отвор повти четири фута, и той можел да види малка пещера.

И там в тази скрита пещера, Джими открил множество кристали и фетиши, и други сакрални обекти с голяма сила, всичките разположени в много сложен модел. Тези обекти били оставени за него от неговия Прапрадядо, преди четири поколения! Неговият Прапрадядо били Лекарят на племето, и можел да вижда в бъдещето. Той знаел, че племето ще изгуби почти всички, но че ще дойде време, когато всичко, което е било изгубено, ще се върне. Неговият Прапрадядо също можел да види как неговият син ще има син, който ше има син на име Джими. И така той дал това послание на сина си да го предаде на своя син, Телус Добро Утро. Телус щал да достави съобщението на Джими за пещерата, и Джими щял да намери пещерата и да намери сакралните магически предмети на Прапрадядо си.

Старият Лекар бил поставил магическите обекти в точен ред, който съдържал в себе си знанието за тяхната употреба. И той бил сложил защита на тази пещера, до момента, когато неговият праправнук, който още не бил роден, щял да пристигне.

Джими влязъл в пещерата, и там, по средата между кристалите и гравираните фетиши и други сакрални предмети, той преживял нещо, което променило живота му завинаги. ( Когато го попитах какво му се е случило, той сведе глава и ми каза, че не може да ми каже.)

И така, аз видях Джими да ходи с коня си по пътя на Селото, и цялото му тяло беше изпълнено със светлина. Той току-що се бе завърнал от Синьото Езеро. И аз бях първият човек, който той срещна.

Нашият свят е по-голям от това, което познаваме. Ние си мислим за него като едно ‘нещо’. Ние мислим, че е твърд. Малкото дете знае, че той е течен, и че наистина е жив. Детето знае това, защото детето не познава отделянето от Бог. Детето вижда Реалността като чиста светлина и съзнание. Ние угасяме тазив светлина и това знание чрез грешните си схващания, и ги заменяме с мита за мрака. Ние мислим, че детето не знае нищо. Но Бог е в детето, и навсякъде. Ние сме тези, които не можем да виждаме.

Помните ли предците си? Знаете ли техните имена и какво са направили те за вас? Моля ви разберете, че целият живот е свързан. Вашите действия ще създадат свят, в които децата на децата ви ще бъдат накарани да живеят. Децата на вашите деца ще трябва да отговарят за вашите действия сега. Светът, в който ще живеят децата на вашите деца ще бъде свят създаден от вашите деца, докато четете тези думи.

Простите начини на Индианците са техният най-велик дар. Защото те знаят истината. А ние, наречените цивилизовани, мислейки че сме най-великите, имаме много да научим от тях, ако искаме да продължим да бъдем живи и да бъде жива Майката Земя.

Разбрахте ли?

Bezár