Пробуждане на Озареното Сърце

Как можеш да вземаш пари за Духовни Учения?

Как Започнах да Преподавам

Преди почти двадесет години, аз бях помолен от моите наставници да преподавам това, което са ме учили през последните дванадесет години. Не знаех, по време на тези дванадесет години обучение, че ще бъда помолен да го направя. Така че това дойде като изненада за мен.

Молбата дойде като шок. Толкова голям, че първо казах не. Не исках моят живот да става публичен. Аз мислех само за себе си. Но за период от две седмици, моите наставници ми изясниха Духовния Закон, който гласи, Когато получиш духовен подарък, той не може да бъде задържан само за теб. Трябва да бъде споделен с другите. Когато осъзнах истината, която те ми казват, аз неохотно се съгласих да преподавам това, което съм научил.

Когато седнах да се подготвя да преподавам клас върху Мер-Ка-Ба медитация на възкачването и Сакрална Геометрия – сакралните форми и пропрции, които генерират Сътворението, в което живеем – се сблъсках с обкновен и ежедневен проблем: Трябва ли да таксувам с пари за това духовно знание, или то трябва да бъде давано безплатно?

Това е въпрос, който никога дотогава не беше минавал през ума ми. Наистина не знаех какво да правя.

Духовните Традиции се Различават

Първата ми мисъл, понеже съм израстнал в Католически училища, беше, че ученията трябва да бъдат безплатни. Много Християни вярват в това, защото понеже Христос е давал знанието си безплатно, и днешните духовни учители трябва да го правят така. Но през последните дванадесет години моите наставници са ме пращали по целия свят, за да се уча от различни източници, и духовните учители и традиции, с които съм се срещал, са прокарвали различни идеи за заплащането на духовното познание.

За няколко години, например, аз бях Суфи, и Суфи традицията казва точно обратното на Християнската традиция. Бях научен от Суфите никога да не давам духовното си познание. Суфи учителите, с които учих, вярваха, че трябва да има размяна. Не е задължително да е пари, но трябва да има размяна – в противен случай ученикът няма да разбере урока. От тези два противоположни полюса, започнах да разсъждавам какво да направя.

Как Би Направил Исус?

Тогава се замислих за Исус. Ако той беше жив днес, би ли проповядвал по същия начин както преди 2000 години? И веднага видях, че отговорът е не. За начало, да събираш хиляди и дори стотици хора заедно в градовете е незаконно днес. Ако беше опитал, Исус би бил незабавно арестуван и глобен. И ако беше продъжил да го прави, биха го изпратили в затвор. За да събира хората легално, той би трябвао да наеме мениджъри, за да се сдобие с лиценз за сбирките, или да наема пространства в градовете, което е много скъпо. Ако пътуваше извън страната, в която живее, би трябвало да има паспорти и самолетни билети.

С други думи, ако Исус беше извършил своите проповеди при условията на 21-ви век, той би се сблъскал със същите ‘парични’ проблеми, с които се сблъскват всички духовни водачи днес. Така че, за обикновени, практични причини, духовните водачи днес трябва да вземат такса или да има някой, който би платил всички разноски. Във всеки случай, разходите са част от живота. Първата реалност, с която се сблъсках беше неоспоримият факт, че ако щях да събера стотици хора заедно под един покрив, трябва да платя за простраството. Нямах никакви мои пари, та как щях да платя за мястото? Стана абсолютно очевидно, че трябва да събирам пари или не бих могъл дори да започна да преподавам.

Колкото повече осъзнавах разноските по това да огранизираш един семинар – телефонни сметки, поща, електронна и аудиовизуална техника, PA системи, самолетни билети до различни места, и така нататък – ми стана ясно, че ще трябва да вземам пари, без значение дали ми харесва това или не. По-нататък, ако един духовен водач е отдал целия си живот на преподаването, както бях помолен да направя, би трябвало да има пари за обикновените си житейски нужди – наем, храна, така нататък. И така, вземайки всичко това предвид, осъзнах че обменът, за който говориха Суфитата, трябваше да бъде ‘честен’.

Има духовни огранизации, които изискват да им се даде всичко, което притежаваш, преди да ти дадат знанието, а други слагат толкова високи цени, че малцина могат да си позволят да платят за духовното познание.Една такава, чието име няма да кажа, искаше от учениците си да платят $100,000 за информацията. Това да примери за крайности, и според мен те са грешни. Те не честни.

Да го Дадеш Безплатно

Тогава, когато реално започнах да преподавам, открих, че без значение каква цена сложиш за един клас или семинар, който преподаваш, за някои хора това ще е прекалено много. Има хора, които са толкова бедни – особено в чуждите страни – че каквато и да е било разумна цена е невъзможна за тях.

Първото ми решение беше да направя безплатни класове за тези, които не могат да си платят за тях.

И това беше, когато започнах да разбирам пряко причината на Суфите да вярват, че никога не бива да даваш безплатно духовно знание. Не знаех наистина, защо Суфите го вярват, но сега отговорът ми се яви пред очите.

Клас след клас, докато давах свободни класове за тези, които не могат да си ги позволят, осъзнах, че точно тези хора – тези, които бяха допуснати без пари – те никога не разбраха това, на което ги уча. Открих също, че ако друг човек платеше на някого да посети класа, имаше същия проблем. Безплатните ученици бяха винаги тези, които се появяваха със закъснение и си тръгваха по средата. Те бяха тези, които заспиваха по средата на класа или говореха през цялото време. И най-важното точно те бяха тези, които не практикуваха медитациите след края на класа. Причината на Суфите никога да не раздават знание безплатно беше кристално ясна пред мен.

Честна размяна

Та какъв беше отговорът? Реших, че размяната е много важна. Ако учениците получаваха знанието без пари, не би имало смисъл за тях, но замяната не трябваше да е точно пари. Вместо пари, те можеха да дават време и енергия. И правейки това, те биха се ангажирали с желанието да учат, и би имало смисъл за тях.

Затова казах на тези, които не можеха да платят, че ако биха били доброволци с времето си в някоя благотворителна организация, като Червения кръст – с достатъчно време, за десет долара на час, за да платят уъркшопа – могат да посещават класовете ми без заплащане. Помолих за писмо от благотвортелния орган, за да потвърдя присъствието им.

Все още правя това днес. И това, което е удивително, е, че само един човек от петдесет реално приема офертата ми! Въпреки че те не работят и лесно могат да отделят време, се оказва че повечето от тези хора, които искат да идват на уъркшопите ми без пари, не го правят от дълбока духовна нужда, а по-скоро защото искат да получат ‘нещо за нищо’.

Как Вярванията Влияят на Резултатите ти

Друга страна на уравнението в заплащането на духовно обучение е, че това, което мислим относно парите повлиява на резултата. Когато първо започнах да преподавам, реших, че е честно и правилно да се вземат по $222 за три дни. Едва успявах да покрия разходите си, но тази сума ми се струваше честна.

Както и да е, секретарката ми, която уговаряше класовете и реално говореше с потенциалните ми ученици, мислеше, че тази сума е безумно висока. Въпреки че можеше да види в счетоводните книги, че всъщност сме на загуба, тя все пак вярваше, че това е прекалено скъпо за уъркшоп. И така, всеки път, когато някой се обадеше да се регистрира за клас, нейните вярвания се пренасяха върху човека, който се записваше. Неизбежно, те започнаха да искат разсрочено плащане. И накрая се озовахме със стотици хора, които плащат разсрочено, и бавно се бяхме насочили към банкрут.

Тогава секретарката ми се премести в друг щат, и аз я замених с друга жена, която вярваше точно обратното на своята предшественичка. Тя вярваше, че сумата за класа е безкрайно ниска. Тя ме убеди, че трябва да я вдигна на $333. И, защото тя вярваше, че това е разумно и честно, от този момет всеки човек, който дойде да се запише мислеше така и нито един не поиска разсрочен план. Нито един!

Историята показва ясно, че това в което вярваш повлиява резултата – дори и с парите (по принцип това важи и за всяка лечебна практика – не се отнася само до обучението).

Финансовият Успех е Важен

Днес, повече от всякога, след двадесет години практика около темата за заплащането на духовното учение, вярвам, че трябва да има размяна. Трябва да бъде честна, но не заплащането за духовно обучение не работи, нито за учителя, нито за ученика.

И това, което лично вярвате за парите ще повлияе на вашия резултат. Вашите вярвания относно парите ще определят дали ще успеете финансово или не.

И да успееш финансово е важно, защото докато не го направиш, ще бъде ш ограничен в способността си да споделиш с другите духовното знание, което Бог ти е дал.

Bezár