Пробуждане на Озареното Сърце

Смисълът на Безсмъртието

Християнството вярва, че Исус е умрял и неговото тяло се е възкресило в друг свят.

Тибетските Будисти и повечето от Хинду религиите вярват, че след като умрем, ние продължаваме на едно определено ниво на съзнание, от което ние се прераждаме на Земята, че акта на прераждането. Но те не смятат, че краят на живота е в прераждането – а само, че животът трябва да прави това, за да намери пътя си към по-високите нива на съзнание.

И най-накрая, много от обществата на Новото Време на нашето съвремение вярват, че всички ние ще преминем чрез възнесение – отново, в Новия Свят.

Какво е значението и целта зад този начин на мислене? Реално ли е това? Или ние просто умираме без да бъдем видяни отново?

Прераждане, Възкресение, Възнесение

Нека първо да дефинираме трите термина, които използваме, за да обясним възможностите, за което което вярваме, че може да ни се случи, когато напуснем физически тази планета.[1]

Прераждането се случва когато умре човек, който не е подготвен да премине за постоянно към по-горни нива. В този случай, Душата, след като прекара известно време в специално създаден за целта ‘свят’ ( Вярвам, че той е разположен в четвъртото измерение), се връща обратно на Земята и се преражда в човешко бебе. така започва цикълът на живота отново, и Душата има нова възможност да придобие мъдростта, от която се нуждае, за да продължи към по-горните нива на съзнание. Този цикличен процес продължва в многото животи, докато Душата не научи как да трансцендентира в по-високите светове. В този момент, прераждането е като изграчката за детето: Тя е забравена и е заменена с друго прераждане или възнесение.

Прераждането започва когато Душата достигне едно определено ниво на съзнателност за Реалността, но не станала напълно съзнателна за това, което древните наричат Мер-Ка-Ба или което модерните групи наричат човешкото Светлинно Тяло. По този начин, когато някой умре, той или тя знае достатъчно за да реконструира тялото, да продължи в по-високи светове, и да достигне безсмъртието. Но това се постига от виждане за Реалността, което не възприема напълно истинската природа на Светлинното Тяло.

Възнесението се постига когато Душата е овладяла Светлинното Тяло, или Мер-Ка-Ба, докато е все още жива в човешкото тяло. Това дело обикновено отнема стотици до хиляди години от човешки животи, за да бъде постигнато. Веднъж когато е напълно ясно и разбрано, Душата напуска този свят за да отиде директно в друг по-висш свят, без да умира по нормалния начин. Когато е правилния момент, те просто изчезват, като тяло и като всичко, почти като ‘във въздуха’ – и се появяват отново в по-висш свят. Те не реконструират телата си, те ги вземат физически с тях самите.

От този начин на възприятие, е нужно да имаме тяло за следващия свят, защото възрастният в този живот се превръща в бебе в следващия. Затова е толкова важно да имаме тялото си с нас. Замислете се за Египетските практики и тези на Християнството, например. Забележете, че и двете се фокусират върху запазването на тялото.

Ние Съществуваме за да Откриваме Всички Възможности.

Един път по-важен ли е от друг? Има ли значение по какъв начин умираме?

Моите учители казват, че накрая няма никакво знаение. Защо? Не е ли пътека на по-висшото съзнание да се използва възнесение, отколкото просто да се умре? Техният отговор би бил: Бог е дал на живота мандата да опита всички възможности за творчество. Това е очевидно за всеки с отворено сърце, който погледне природата.

Кристалите, които все още се променят, се опитват да подредят атомите по всеки възможен начин, по всяка атомна матрица, за да покажат всички възможности на кристалите. Диатомицеус Земя, една от най-старите форми на живот тук, може да бъде видяна в всяка една възможна геометрична форма. Дори вирусите, които са чисто геометрични в основната си форма, постоянно се променят, за да пробват всички възможности.

И така, видян през тази перспектива, животът в умирането и движението към по-висши светове пробва всички възможни начини. Може би само за един е нужна повече мъдрост и знание. Но за да задоволяват първичната посока, всички начини са еднакви.

Освен това, повечето от нас вярват в свободната воля. И свободната воля означава всички възможности да бъдат налични. Това означава, че може да избираме добри и лоши пътища, и ако тези две полярности не съществуваха, това означава, че свободата нямаше да съществува.

Може ли със сигурност да бъде доказано, че други светове, извън тази видима вселена, съществуват, и че „Най-Великото Приключение на Духа” не завърша със смъртта на физическото тяло? Има ли наистина други измерения? Има ли паралелни светове? Има ли скрита страна на живота, която не виждаме от тук?[2]

Безсмъртни ли сме?

В любов и услуга,

Друнвало

Bezár