Пробуждане на Озареното Сърце

Старите

Ние търсим бъдеще в нашето пространство, докато забравяме линията на нашето минало. И въпреки това има минало – нашите предци – което съдържа знанието, че трябва да стигнем до звездите.

Пазителите на знанието и мъдростта

В много автенчтини култури, в древните времена, най-старите са смятани за най-мъдрите. Както във всички минали времена, така и сега, старите в тези отдалечени племена са все още уважавани и благославяни. Те са тези, които съветват племето в неговите политически решения. Те са и духовните лидери, които направляват хората към по-висшите светове. Те са бабите и дядовците, и техният съвет е нужен, защото те притежават мъдростта, която идва само с дългия опит в Живота.

Във всички древни култури, по-младите членове на племето се грижат за по-старите, когато те вече не могат да го правят сами. Дърва, вода и храна се оставят пред вратите им, с любов и уважение към техните много години на Майката Земя.

Дори само да си стар е било чест някога. Защото всички са разбирали, че старите държат тайната на Живота и спомените са корените на нашия опит.

Като повечето автентични племена, всички древни хора са знаели, че ние създавзме бъдещето си чрез нашите мечти и нашите решения, и че без знанието и мъдростта на старите, тези мечти и решения могат да ни доведат до изчезване. И така бабите и дядовците, пазейки тяхните спомени от миналото, са насочвали нашите стъпки към бъдещето.

Но сега, днес, нашите стари хора – освен ако не са направили много пари, за да се защитят от децата си и от обществото – се чувстват безполезни и забравени, изживявайки последните си години в старчески дом сами.

Никой не идва с почит да търси тяхната мъдрост. Никой не се интересува от тях, дори децата им.

Защото в днешния свят само младостта има значение. Само младостта се очита и уважава. Тези, които не са вече млади правят всичко възможно, за да скрият този факт, от пластична хирургия до малки червени спортни коли. Киното и медиите ни бомбардират, постоянно, с идеята, че младостта е причината да се живее и е целта на Живота.

Моментът на розата

По някакъв начин, като новоразцъфнала роза, младостта може легитимно да бъде видяна като целта на Живота. Като розата, ние идваме от едно семе, от яйчниците, толкова малки, че не можем да бъдем видяни с просто око. И ние растем, за да бъдем родени, идвайки като малки бебета от утробите на майките си – точно както малко зърно на розата покълва, за да пробие земята.

Хората и розите растат, за да достигнат моментът на зрели възрастни и растения. Тогава започва размножаването. Предполагаемата майка става красива и сексуално привлекателна, и главите на всички мъже се обръщат. И в същия момент розата избухва в царствената си хубост, и насекомите са магнетично привлечени от нейния кралски червен център.

На много места по света днес, действията и ценностите са базирани на този момент на младост и сексуална позиция, в тяхното бясно движение – дори насилието и агресивността – и често пълната липса на милост. Това е поведението, което характеризира моментът на сексуалното завоевание. Това е позицията, подходяща за мъжете, които се борят с другите мъже за женската.

И все пак това избухване да се разцъфне, този плодороден, бременен момент на голяма страст, е само един аспект на Живота – на цената на всичко друго – който Западният свят е избрал да направи свой бог.

Остаряването и Кръгът на Живота

Но работи ли това цяла една култура да построи храм на този вид енергия на младостта, държейки се за нея като единствена ценност и отказвайки да я пусне, виждайки я като Голямата Награда на Живота?

Какво става ако тоталността на Живота има цел много отвъд външните прояви на този свят? Какво ако Животът наистина е един кръг в спирала, както казват дядовците ни, въртящ се и въртящ се обратно към Извора?

И какво ако, за да останем верни на най-висшата ни цел, ние трябва да позволим на старите да направям обръщането, когато трябва да се обърнем?

Нека да празнуваме старите, които ходят всеки ден по улиците на градовете на този свят с техните сбръчкани тела и тяхната непокварена мъдрост.

Старите са миналото, но по-важно, те са бъдещето. Нашето бъдеще. Освен бебетата, които все още не могат да ни говорят, но само те знаят как Кръга на Живота се завършва.

Само старите, участвайки активно в нашия живот, ще бъдат способни да ни кажат кога е правилният момент да се обърнем.

В любов и услуга,

Друнвало

Bezár