Пробуждане на Озареното Сърце

Живот и Смърт

Живеех във високата пустиня на север от Таос, Ню Мексико. Мисля, че беше 1992. Спомням си небето, ясно и синьо, и все още мога да усетя вкуса на сухия пустинен въздух, докато дишах леко и ритмично. Тази сутрин медитирах по-дълго от обикновено, и докато бавно се връщах в тялото си, почувствах нечие присъствие точно пре мен. Отворих очи, и пред мен беше майка ми.

Никога не я бях виждал по този начин преди това, грееща в златна светлина. Имам предвид, че майка ми не беше човек с духовни възможности. Тя беше Католичка през целия си живот, и никога не повярва във психическите феномени. Тя дори не разбра концепцията за астралната проекция. Но това беше тя, гледайки ме право в очите, докато аз знаех, че тя е в Калифорния. Трябва да призная, не повярвах, че майка ми наистина беше пред мен. Никога през живота си не я бях виждал да прави нещо на такова ниво.

Тя беше на 89 години и аз изгубвах, нежно, но сигурно, нейната енергия и сила за живот. Тя умираше.

Няколко месеца преди това психично посещение в Ню Мексико, моята сестра Нита ми беше разказала история за майка ми. Нита каза, че един ден отишла да я види, и че майка била развълнувана за нещо, но отказвала да говори за това. Нита най-накрая разбрала причината за нейното вълнение. Изглежда, че майка била открила, че може да се издигне над тялото си и да лети около къщата, и че това и доставяло неимоверна радост.

Моята сестра беше 13та степен Розикрусианец и беше добре запозната с тези концепции и преживявания, но е била шокирана да открие, че нашата майка на 89 години изследва тези зони на съзнанието. Майка разказала на Нита, че открила как може да лети направо през стените и да отиде в другата стая при татко и да го гледа как прави нещо. Тя й казала, че също така може да отиде в кухнята и да гледа телевизия, докато тялото и лежи на леглото в спалнята. Майка искала да знае дали това е добре. Разбира се Нита просто й казала истината, че това е нормално.

Нита каза, че майка ни й казала, че едно от последните неща, които иска да направи преди да умре е да отиде обратно в Тексас и да посети горба на брат си. Нита знаеше, че тя не може повече физически да пътува, и затова й казала, „Знаеш ли, че можеш да летиш извън тази къща?” Майка казала, „Наистина?” Тя никога не си била помисляла за това. Нита й казала, че тя може да лети, където си поиска, било много лесно. Така че съм сигурен, че тя е посетила гроба на брат си. Но познайте къде другаде е летяла майка: директно в моята къща в Ню Мексико.

Като отворих очи и видях майка ми ефирно да стои пред мен, можех да видя радостта, която изпълва тялото й. Това веднага ме накара да се почувствам щастлив и много сигурно. Думите сами излязоха от устата ми, и й казах „Мамо, какво правиш тук?’ Тя само ми каза „Дойдох да те посетя. Винаги съм те обичала.”

Не знаех какво да правя, затова стоях и започнах да я разпитвам въпроси за това какво се случва вкъщи. Очевидно бе любима тема на мама.

Тя ме следваше, където и да отидех, говорейки за детайлите от живота си, и започна да ми казва всичко. За това как татко бил много болен, и за това как тя нямала никаква радост в живота си, докато не открила този малък трик с летенето.

Най-накрая тя продължи с всекидневни събития, които са й се случили отдавна, когато съм бил малък, и как те имат връзка с настоящето. Почти всичките й разговори и коментари бяха за нас като деца и за семейството ни, когато всички живеехме заедно преди много години. Майка и татко имаха шест деца, и целият й живот бе посветен на любовта в семейството.

Слушах я, като почти нямах възможност да кажа нещо, как тя открила, че животът може да бъде толкова забавен и красив, но винаги в контекста на семейството. Нито веднъж не заговори за нещо друго, сякаш беше лошо или грешно. Тя просто обичаше живота. Започнах да я виждам в нова светлина. Осъзнах колко красив дух бе наистина тя, и започнах да я обичам дори повече.

Тази нощ се приготвих да спя, а тя просто седна на ръба на леглото, гледайки ме сякаш ме пази. Някакси ми хареса. Пожела ми като заспя да сънувам щастливи сънища.

Вторият и третият ден бяха повторения на първия, с мама, която ми надуваше главата, с много нежна любов и грижа, разбира се. На третия ден, си помислих, че тя просто ще остане при мен, но тя ми каза. „Не, ще си тръгна скоро. Не се тревожи.”

По средата на нощта, на третия ден, около 1:30, сестра ми Нита ми се обади да ми каже, че майка току-що починала преди около час. Трябва да призная, че не бях изненадан. Почти очаквах нещо подобно. Обърнах се от телефона и там беше майка ми, усмихвайки ми се, все още с мен. Тя ми каза. „Просто заспи отново, всичко е наред.” И тъй като аз наистина виждах, че ‘всичко е наред’, си легнах и отново заспах дълбок сън.

Следващата сутрин се събудих и мама беше все още там. Вълнението й дори се беше усилило. Тя ми каза, „Сине, имаш ли идея колко е красива смъртта? Тя е красива по всякакъв начин. Защо бях толкова уплашена, докат бях жива? Това е най-великото преживяване в живота ми!”

Отне ми минута, но забелязах, че тя изглеждаше по-млада и имаше здрав, силен ореол около себе си. Но не й казах нищо. Докато си мислех това, тя ми каза, „Сине, вярвам ти повече отколкото на всеки друг, имаш ли нещо против да поостана малко тук при теб, докато трае това преживяване?” Аз й казах, че това ще ме направи щастлив, разбира се, и че бих направил всичко за нея. Обясних й, че имам определен опит в умирането и че знам, че това, което е истина за всеки човек е, че когато умре, трябва да приключи процеса на умиране на Земята до четири дни. Ако тя остане по-дълго от това, няма да може да продължи в по-висшите светове. Тя ще остане на Земята като призрак или дух, и това не е добра перспектива. Тя само ме погледна в очите и каза, „Миличък, напълно ти вярвам.”

И така, аз започнах да я подготвям за пътешествието, което й предстои. Знаех, че нейният дух е толкова чист, че едва ли ще има някакви проблеми с кармата, с които да се занимава. Както се и оказа, тя нямаше такива. Не вярвам тя някога да е наранила някого или нещо през целия си живот. Тя си тръгна без да оставя следа! Това е нещо, което ми даде много силно вдъхновение през моя живот.

Изглеждаше сякаш с всяка минута, от момента в който тя умря онзи ден, тя ставаше все по-щастлива и по-щастлива. Освен това ставаше по-млада и по-млада. До края на първия ден след смъртта й, тя изглеждаше на 45, с подобаваща енергия. Не казах нищо, защото никога не бях виждал някой да умира толкова близо и лично. Може би това беше нормално.

На сутринта на втория ден вече беше очевидно, че тя наистина става по-млада. Трябваше да кажа нещо. Тя изглеждаше и се държеше като 30-годишна. Тя беше толкова красива, и просто сияеща с възхита от живота – или, по-добре да кажа, от смъртта. Тя ми каза първо, „Как ти харесвам на тази възраст? Смяташ ли, че изглеждам добре/” Естествено, сърцет ми се отвори, и й казах, че е прелестна. Но не можех да се спра да я попитам как се усеща това преживяване. Тя ми каза, че е решила, че не й харесва да е стара и започнала да става по-млада. Тя незабавно каза, „Нали това е наред?” Нямаше причина да си мисля, че не е, и затова й казах, че всичко е наред и отново и казах колко невероятно изглежда.

На третия ден след смъртта й ние разговаряхме за по-висшите светове, за които тя не знаеше нищо освен онова, което й бе казала църквата. Това знание беше практически безполезно, тъй като никога не говори за прякото преживяване освен в контекста на Христос. Поне Тибетските Будисти има Тибетската Книга на Смъртта, докато Християните нямат нищо. Дори древните Египтяни има тяхната Книга на Мъртвите, която описва какво да очакваш, когато умреш и какъв е най-добрият начин за действие. Майка ми беше напълно неподготвена. Аз направих всичко, за да й помогна. На четвъртия ден, аз й казах, че тя трябва да напусне Земята на този ден. Някои хора завършват процеса на умира за два и половина дни, други за четири. Майка ми поостана достатъчно.

Като се събудих на четвъртия ден, майка ми стоеше на ръба на леглото ми и изглеждаше на дванадесет години. Бях смаян. Знаех, че това е майка ми, но беше странно да я видя като дете. Казах й, „Какво правиш? Това е вече смешно!”

Тя каза, ‘Съгласна съм с теб, дванадесет е прекалено млада.” И така пред следващите два или три часа, тя спря да се подмладява и започна да остарява. Спря на около осемнадесет години. Мама каза, „Погледни ме. Това е перфектно. Обичам тази възраст.”

Тя беше абсолютно красива и секси. Никоа не бях мислил за майка ми по този начин. Сякаш животът й току-що започва. И по много истински начин, той наистина започваше. Знаех, че тя тъкмо ще се роди в един нов свят.

The rest of that fourth day, Mom followed me everywhere I went, but I purposefully stayed at home and kept people away. To me, this was one of the most important events of my life, and I needed privacy.

Сестра ми ми се обади да ми каже, че майка ни е била погребана в Калифорния, но аз говорих с Нита всеки ден и тя знаеше, че мама е при мен и напълно разбра защо не отидох на погребението й. Не можех да оставя мама, за да отида на погребението й – това би било глупаво. Тя имаше нужда от мен в този час точно, където бях.

Последният ден, мама взе решение, което беше напълно неочаквано за мен. Тя каза, че иска да се върне и да види татко за един последен път. Тя ми каза, че ще се опита да го убеди да си тръгне с нея. И тогава тя изчезна за първи път от една седмица насам. Бях сам.

Два часа по-късно тя се появи при татко. Тя изглеждаше млада, невероятна и кипяща с живот, но татко изглеждаше стар и уморен, пълен със страх. Той можеше да ме види, но това, също така, беше много ново за него. Беше толкова изплашен, че едва можеше да говори.

Мама говореше бързо, с вълнение, разказвайки му, че умирането е красиво и да не се страхува. Тя толкова искаше той да тръгне с нея, но татко ставаше все по-уплашен и по-уплашен, чак дори не можеше да й отговори. Накрая, просто каза „Съжалявам, но нищо не разбирам, и трябва да се прибирам. Обичам те, но трябва да си тръгнеш.” И той изчезна. Майка ми показа първи признаци на тъга, откакто я видях по този начин. Но тя бързо си възвърна вълнението. Тя каза, „Това просто не е правилното време за него.” Както се и оказа, татко остана жив за още две години. Но беше ясно, че единственото, което го държеше жив, беше страхът от смъртта. Никога не постигнах такава връзка с баща ми, каквато имах с майка ми. Той просто си тръгна.

Около час след посещението на баща ми, четвъртият ден, Нита ми се обади да ми каже, че татко е бил приет в болница с удар. Било установено, че е бил в безсъзнание в момента, когато посети мен и мама. Аз се бях учудил как тя го беше убедила той да дойде тук.

През нощта на този последен ден, мама и аз се подготвихме за нейното последно пътуване към новия свят. Беше тъмно навън, без луна, и стаята ни беше осветена само с една свещ.

Направих малък олтар до леглото ми със свещ и ние седнахме един срещу друг. затворих очите си, и във вътрешното си зрение все още виждах мама. Над нас се простираше нощното небе, пълно със звезди, които сякаш танцуваха в рая. Дълбината на пространството никога не ми се беше струвала толкова дълбока преди. Ние и двамата погледнахме нагоре и тихо се взирахме.

В един определен момент знаех, че е правилното време, погледнах мама и я попитах дали е готова. Тя кимна и ми даде знак като ученичка в очакване. тя се протегна и ми хвана ръката. И двамата погледнахме към небесата отново, и точно над главите ни имаче една ярка звезда, която изглеждаше по-различна от другите. Тя беше толкова ярка и имаше хладен син цвят, който сякаш достигаше чак до сърцата ни. Знаех, че това е правилната звезда. Помолих мама да се фокусира върху тази звезда.

След около пет минути, мама започна да смена аурата си от виолетова към ярко бяла с ръб от златно. Чувствах, че всеки момент ще се случи. Тя се обърна, погледна ме и каза, „Ще те оставя сега, но ще бъда отново с теб, когато остарееш. Не ме забравяй. Обичам те.” С тези думи, тя се обърна към небесата и насочи цялото си внимание към тази специална звезда. И започна да се издига над Земята.

Бях принуден да се движа с нея и заедно започнахме да се отдалечаваме от планетата. Но аз отидох с нея само за няколко секунди, когато тя се отскубна от мен с огромна скорост, което приличаше повече на комета, която се е запътила към „Вкъщи”. И тогава имаше ослепителна светкавица от бяла светлина, която изпълни цялото ми полезрение. Трая само секунда или две, после всичко стана пак тъмно и черно. Бях сам.

Докато стоях сам в тъмнината на стаята си, започнах да си мисля. Защо е толкова мрачно? И отворих очи да видя абсолютно тъмната стая. Включих лампите и открих, че в момента, когато мама избра да се върне в рая, едната свещ в стаята беше останала без восък. Нали знаете как като остане без восък свеща изведнъж избухва в много ярък пламък и после умира. Това беше триизмерното обяснение за тази светкавица от бяла светлина и после мрак. Просто изглеждаше толкова подходящо.

Винаги съм обичал мама, но в смъртта й ние станахме близки. Вярвам й като ми каза, че ще ме посети, когато съм по-стар. Чакам и знам, че тя е на правилното за нея място. Толкова е ясно, че няма смърт, а само продължение към по-висши и по-висши светове, които винаги те връщат у Дома при Бог. Животът и смъртта са красиви и са част от един цикъл.

Bezár